Важна заради минералните си ресурси, както и заради богатия си горски потенциал, Тракия е била център на интерес и дейност за чуждестранни племена, народи и най-важните сили на древността, както от Изток, така и от Запад, както и за племената, заселили се там. Интересуващи се от гръцките градове-държави от Запад и персите от Изток, тракийските земи са били ценени и от македонците и римляните. Освен това, скитите от Север и келтите от Централна Европа също са имали значително влияние в Тракия. Визе и Демиркьой, разположени в подножието на планината Истранца, са разположени в сърцето на вътрешните райони, изоставени на траките, извън зоните на гръцко и друго чуждестранно господство и влияние, които обикновено се наблюдават в южната част на днешна Източна Тракия и по поречието на река Еврос. Следователно е сигурно, че те са били важен тракийски център в предримския период. Многобройните могили и други археологически доказателства, открити около планината Истранца, свидетелстват за това. Въпреки това, поради липсата на писмена история на траките, е практически невъзможно да се намерят много исторически данни за тези периоди.
За да се даде общ преглед на тракийската история и, с наличната информация, да се определи ролята на астаите (Аст) в този процес, е необходимо да се разгледа общата история на траките. Дали траките са били местна култура, произлизаща и развиваща се от по-ранни неолитни култури, или са се формирали от движението на племена, чийто произход се е простирал до реките Днепър и Динистер или Карпатския регион и оттам са мигрирали на юг, е въпрос на значителен дебат. Едно сигурно обаче е, че използването на бронзови, а по-късно и железни инструменти, значението на минното дело в тракийската култура и почитането на огъня, които са сред определящите културни характеристики на траките, показват, че произходът им е в късната бронзова епоха и европейската желязна епоха, а тракийската култура и начин на живот са се оформили през желязната епоха. Траките вероятно са се оформили след края на бронзовата епоха, около 1000 г. пр.н.е., във връзка с минералните богатства на региона. Те са придобили свой начин на живот и културни характеристики, известни като смесица от нови миграционни вълни от север и живот, основан на местни разбирания. Въпреки че първите данни за траките датират от втората половина на II хилядолетие пр.н.е., в „Илиада“ на Омир траките се споменават като съюзници на Троя, заселвайки се в северозападна Анатолия и вероятно по Мраморното крайбрежие на Тракия и Галиполския полуостров.
Между 1000 и 800 г. пр.н.е. траките изглежда са формирали племена под ръководството на вождове, които са били и върховни жреци. Орфей, който е играл важна роля в древната митология, е широко разпространен като жрец и племенен вожд през този период. Племената, които са живели през този период, особено с гробници и храмове на открито, интегрирани в паметници от тип долмени, са били разпръснати из планинските райони на Тракия.
Със заселването на гръцки колонии по крайбрежието на Егейско море през 8-ми и 7-ми век пр.н.е. в Тракия се е появила социална система, състояща се от племенни конфедерации, големи земевладелци и селяни, обвързани със земята си. Развила се е оживена търговска мрежа между траките, представени от многобройните племена, чиито имена са известни от гръцки източници, и гръцките колонии по крайбрежието. Траките са изнасяли продукти като дървесина, въглища, минерална сол и риба, докато са внасяли керамика, метални изделия, луксозни стоки, зехтин и вино от гърците. Изглежда, че тракийските племена не са били напълно установени на едно място и от време на време са се местили. През този период в подножието и северно от планините Истранца е установено присъствието на племето Астаи (Аст), заедно с тините в Инеада и Мидие (около Къйъкьой), и племе, свързано с тях, Транипсите. Над тините са се намирали меландитите. 8-7 век пр.н.е. Битините, които мигрирали в Анатолия през 10 век и основали там държава, също имали връзки с тините.
Между персийските кампании срещу скитите и по-късно срещу гръцки градове през VI и V век пр.н.е., персите установяват господството си над Тракия. Скирмите и нипсите обикновено се споменават сред племената, които са установили добри отношения с тракийските племена и са приели персийското управление. От тези племена нипсите са се намирали в най-северната част на Странджа планина. Сред тези племена астите не са споменати от Херодот. Вероятно нипсите са играли активна роля в региона през този период.
През 5-ти век пр.н.е. избухват конфликти и войни между атинските и тракийските племена заради минерални находища. 5-ти век пр.н.е. е свидетел на създаването на Тракийско царство под управлението на одрисите, които се заселват в басейна на Мерич. Държавата, формирана под ръководството на одриския вожд Терес (460-440 г. пр.н.е.), по същество приема персийската система на управление. В рамките на тази система, оформена около владетели, които обявяват вярност към централното правителство, дребните земеделци живеят около владетелските имения. Тракийският народ се присъединява към армията като пехота, докато владетели и изтъкнати благородници служат като кавалерия. Племената, живеещи в равнините Мерич и Ергене, са отговорни за осигуряването на войници за тази армия. Племената по-на запад са независими.
Научаваме, че между V и IV век пр.н.е. от Атина е изпратена делегация, придружена от одриския цар Сталкес, до подчинения цар Терей във Визе (Бизие). Това показва съществуването на мощна подчинена държава в Източна Тракия по това време.
През IV век македонците започват да настъпват на тракийска територия. Първо, цар Филип II (359-336 г. пр.н.е.) и синът му Александър Велики (386-323 г. пр.н.е.) водят значителни войни с траките, доминирайки в региона. След смъртта на Александър, един от неговите генерали, Лизимах (323-281), става владетел на Тракия. Въпреки частичните успехи на Севт III, Лизимах установява властта си през 305 г. пр.н.е. С неговата смърт през 281 г. обаче тракийските племена стават напълно независими.
През 3 век пр.н.е. келтите започват да нахлуват в тракийските земи от запад, прекосявайки Тракия от край до край и напредвайки чак до Византион. (279 г. пр.н.е.) Келтите създават държава, съсредоточена в западната част на Източна Тракия, около одриските земи. Този град-държава, който просъществува около 60 години, е разрушен от траките. На негово място са създадени местни тракийски държави. Всички чуждестранни нашествия и нападения не успяват да изкоренят тракийската независимост и културна идентичност.
През II век пр.н.е., по време на борбата за господство в Тракия между Селевкидите, един от наследниците на Александър, македонците включват римляните. Междувременно, през 188 г. пр.н.е., бизие (Визе) и астларите от района на Демиркьой са сред четирите тракийски племена, които нападат римската армия в устието на река Марица. Докато македонците се борят да завладеят вътрешна Тракия, одрисите се завръщат като управляващо племе. През II век някои тракийски племена застават на страната на македонците във войните между Македония и Рим. С засилването на вътрешните вълнения, различни племена придобиват влияние в Тракия. Към края на II век, надмощието на Рим над македонците сближава траките с витинците в северозападна Анатолия. Отношенията между Рим и траките са белязани от интензивен конфликт през I век пр.н.е. Сред тракийските племена, които се състоят от различни племена, има някои, които са приятелски настроени към римляните. Римляните обаче не успяват да постигнат решителна победа през този век. Тракийските земи остават обкръжени и автономни.
Докато одрисите изглеждали като приятели на римляните в края на I век пр.н.е., Хайметалк и брат му Раскупорис се издигнали като римски васали през 7 г. сл.н.е. По време на този период на интензивни бунтове, те били натоварени със задачата да потушат тези бунтове от името на Рим. Тези сепейски царе, наследили наследството на одриските и астийските царе, също били в конфликт помежду си. Фактът, че след смъртта на Хайметалк, синът му Котис получил южната част на Тракия, разстроил Раскупорис. Недоволен от северната Тракия, която наследил, Раскупорис убил племенника си. Той бил убит от римляните в Александрия през 192 г. сл.н.е. Регионът, разтърсен от бунта на бесите от 11 г. сл.н.е., бил разпален отново през 21 г. сл.н.е. от свободолюбивите траки. Гневът към римляните и зависимите от тях тракийски владетели бил огромен. Римляните, водени от желанието си да завземат властта директно, не успели да направят много. Вълните на бунт, които се разпространяват през 26 г. сл. Хр., са потушени. Вероятно тракийските крепости, построени на високи планински върхове с естествените си укрепления – вероятни продължение на европейските крепости от желязната епоха – са осигурили предимство на бунтовниците по време на широко разпространения бунт. Това място може да е било значителна крепост, играеща важна роля в потушаването на голямото тракийско въстание, където траките, потърсили убежище, се предават поради глад и жажда. Някои от траките се предават, докато други избират да се самоубият. Описаните крепости, поради местоположението и структурата си, съвпадат с някои от крепостите около Демиркьой. Тези крепости се намират в районите Икиз Тепелер, Шишлиоба и Сиврилер. Смята се, че същите тези крепости са били използвани и ремонтирани и през генуезкия период.
След потушаването на въстанията, Райметалк, най-големият син на Котис от рода на Сапеите, е избран за цар през 38 г. сл. Хр., подкрепен от Рим. Визе е последният оцелял тракийски цар извън Дакия и следователно последната столица на траките, както се вижда от могилата Визе А, която изглежда е принадлежала на този цар. Когато Райметалк е убит през 45 г. сл. Хр., последната останала Тракия е присъединена към Рим и става провинция през 46 г. сл. Хр. по време на управлението на Клавдий (41-45 г. сл. Хр.). Последните тракийски следи се запазват в отдалечени планински райони северно от Странджа до Средновековието, преди да изчезнат под влиянието на християнството.